Въпрос: Проф.Коев, Вие бяхте почетен председател на организационния комитет на провелия се наскоро 14-ти национален симпозиум по ендокринология. Какви бяха акцентите в неговата програма? С какво ново запознахте участниците в ХІV национален симпозиум по ендокринология?

Отговор: От 9 до 11 юни 2011 г. в Пловдив се състоя ХІV национален симпозиум по ендокринология посветен на темата „Ендокринни жлези и стареене”. Програмата на симпозиума включваше както физиологичните промени в ендокринните жлези с напредване на възрастта , така и особеностите в клиничната картина на ендокринологичните заболявания в старческа възраст и предизвикателствата при тяхното лечение на болните над 65 годишна възраст. Continue reading “Интервю за сп. “GP News” с проф. Драгомир Коев” »

Гост на ХІV Национален симпозиум по ендокринология в Пловдив беше изтъкнатият учен и лекар проф. Самуел Рефетов от университета в Чикаго, САЩ, който запозна българските ендокринолози с ново заболяване на щитовидната жлеза, неизвестно досега. Касае се за вродено генетично заболяване при мъже, с понижена функция на щитовидната жлеза ( хипотиреоидизъм), при което няма ефект от лечението с L-тироксин. Причината е ензимен дефект, който нарушава постъпването на щитовидния хормон Т3 в клетките. Досега това състояние е било нелечимо и съпроводено с редица аномалии на засегнатите болни. Проф. Рефетов, обаче, е успял да създаде модифицирана молекула на щитовиден ензим, която коригира наличния дефект ( 3,5 дийодотиропропионова киселина) и така да възстанови нормалното действие на щитовидните хормони. Проф. Драгомир Коев и проф. Лидия Коева придружаваха госта и съпругата му и имаха възможността да обсъждат и обменят опит в лечението на щитовидните заболявания.

следваща информация очаквайте на 28.06.2011

При това състояние в щитовидната жлеза се произвеждат значително повече хормони, отколкото е необходимо. Симптоми на заболяването са:

- Загуба на тегло при запазен апетит и добро хранене

- Нервност и раздразнителност, повишено изпотяване, безсъние

- Ускорена сърдечна дейност, треперене на ръцете

- Очите могат да изглеждат изпъкнали и бляскави

- Чести изхождания

Тези симптоми могат да бъдат дискретни или значително изявени според тежестта на промяната на хормоните. Заболяването в общия случай изисква продължително (средно около 18 месеца) медикаментозно лечение. Нарушенията в нормалната функция на щитовидната жлеза могат да бъдат ефективно лекувани. Терапията изисква постоянство, периодичен хормонален контрол, добра колаборация между пациента и лекуващия лекар и продължително време.

Това е състояние, при което се произвеждат по-малко от необходимите хормони. Тъй като те участват в почти всички обменни процеси, регулират много от тях – страда целият организъм. Освен това щитовидните хормони оказват влияние върху възможността за забременяване, износването и вътреутробното развитие на плода. Затова е много важно нормалното функциониране на щитовидната жлеза преди и по време на бременност. Признаци на хипотиреоидизъм могат да бъдат:

- Лесна уморяемост, мускулна слаост, болки в мускулите

- Леко и умерено наддаване на тегло

- Зиморничавост, суха кожа, чупливи нокти

- Депресия

- Запек

- Забавяне на пулса

- Нарушение на паметта

- Менструални нарушения, затруднения при забременяване

В началните стадии на заболяването хормоните са малко променени и симптомите са леко изразени – т.нар. субклиничен хипотиреоидизъм, но ако не се провежда лечение, те прогресират до изявен хипотиреоидизъм. Заболяването може да се контролира много добре със съответните медикаменти и да се следи периодично от ендокринолог.

Следва продължение

Възлите са образувания в щитовидната жлеза. В началните етапи на развитието си те не предизвикват видими симптоми. Затова най-често остават недиагностицирани. Много често независимо от наличието на възли, щитовидната жлеза функционира нормално. Затова изследването на хормоните не е достатъчно за диагностиката на възлите. Най-точно и най-рано те могат да се установят с ултразвуково изследване (ехография). Когато възлите нараснат могат да се появят някои от следните симптоми:

- Болка

- Затруднено преглъщане, или дискомфорт при гълтане

- Затруднено дишане

- Дрезгав глас

- Симптоми, свързани с промяна във функцията на жлезата (хиперфункция, когато се касае за “горещ възел”). Наличието на възли в щитовидната жлеза изисква лечение и наблюдение от опитен ендокринолог.

Следва продължение

На латински – струма (struma), е увеличението на размера на щитовидната жлеза. Когато тя нарастне значително, се появяват симптоми на натиск върху съседни органи. Тогава биха могли да се усещат:

- Чувство на натиск, стягане в областта на гърлото

- Затруднено преглъщане, болка при гълтане

- Хронична кашлица

- Затруднено дишане и характерно положение на главата

- Затруднено дишане при стресови ситуации

- Вижда се, или се напипва “подуване” в основата на шията

Когато към увеличената щитовидна жлеза се прибави и нарушение на нейната функция, говорим за хипер-(повишена), или хипотиреоидизъм (понижена функция).

Следва продължение.

Какво е щитовидна жлеза

Тя е малък, подобен на пеперуда орган, разположен в предната част на шията, който произвежда т.нар. тиреоидни хормони. Те съдържат йод и са жизнено важни за обмяната на веществата, растежа и развитието на организма. Йодът се набавя от храната, която консумираме и водата, която пием. Недостигът му води до нарушено образуване на тиреоидните хормони. Като цяло се приема, че в България на този етап няма йоден дефицит, но все повече зачестяват и за съжаление ненавременно се откриват другите чести заболявания на щитовидната жлеза. Този малък по размер (големината му е колкото горната част на палеца) орган, подобен на пеперуда, се оказва от огромно значение за живота на човека

Посланието:

Грижете се за Вашето здраве. Знайте какви признаци да търсите и приемайте сериозно, защото колкото по-рано се диагностицира заболяването, толкова по-рано ще бъде предприето лечение, което да бъде успешно. При всеки човек симптомите биха могли да се проявяват по различен начин. Не винаги се проявяват абсолютно всички. Ако забележите някои от симптомите, описани в тази поредица – потърсете консултация от лекар ендокринолог!

Повод за този разговор е често задаваният ми въпрос: Лечението с левотироксин ( препаратите Euthyrox и L-thyroxin) трябва ли да се преустанови по време на бременност?

Въпросът наистина е много съществен. Известно е, че по време на бременност приложението на медикаменти трябва да става само след лекарска препоръка.

Тироксинът е хормон на щитовидната жлеза. При някои заболявания на щитовидната жлеза той е намален, а регулиращият го от хипофизната жлеза тиреостимулиращ хормон (ТСХ) – повишен. За да се постигне отново нормална функция е необходимо отвън да се въведе тироксин – това е медикаментът левотироксин – в България с търговските наименования Euthyrox и L-thyroxin. Дозите са различни и зависят от ТСХ. Нормата за ТСХ е различна при различните лаборатории, посочени в т.нар. референтни стойности. Най-често горната граница е 5 mU/l. За бременни жени най-добре би било ТСХ да не надвишава 2 mU/l. Това се постига с мониториране на дозата Euthyrox/L-thyroxin. Следователно, по време на бременност Euthyrox/l-thyroxin не се спира ( освен ако ТСХ се понижи под референтните граници). Това е необходимо както за майката, така и за бебето. Разбира се, всичко е индивидуално и е добре пациентките да са под наблюдение от опитен ендокринолог по време на бременността и след раждането

Тиреоидитът на Хашимото, или автоимунният тиреоидит е относително често заболяване, повече при жените.

Протичането на това заболяване е изключително разнообразно. При много пациенти се открива случайно: при профилактичен преглед се установява гуша, с характерна ехографска картина, без да има хормонални отклонения. Типична за тиреоидита на Хашимото, обаче е намалената функция на щитовидната жлеза ( намалени щитовидни хормони) – от леки отклонения до изявен хипотиреоидизъм. Лабораторно се доказва с изследване на стимулиращия щитовидната жлеза хормон на хипофизата – TSH, или ТТХ.

Как се лекува това заболяване? Трябва да се нормализира намалената функция на щитовидната жлеза, т.е. следва да се внесат медикаменти, които заместват намалените щитовидни хормони. Използва се левотироксин – Euthyrox, или L-thyroxin в различни дози, в зависимост от нивото на хормоните, клиничните прояви при отделния пациент и т.н.

Обикновено щитовидната жлеза при тиреоидита на Хашимото е дифузна, често с намалени размери. Оперативното лечение няма място тук. Понякога се образуват възли, които ако нарастват, следва да се оперират. По правило тиреоидитът на Хашимото се лекува медикаментозно продължително време.

Поводът да напиша тези бележки е историята на една млада жена, дошла днес на преглед при мен.
Имала първа бременност преди 10 години, завършила с мъртво раждане. Оттогава няма втора бременност, въпреки че многократните гинекологични прегледи не установяват заболяване. Пациентката се сеща, че в пубертета е имала някакви отклонения в щитовидната жлеза, които не са проследявани досега. Continue reading “Щитовидна жлеза бременност” »