Тиреоидитът на Хашимото, или автоимунният тиреоидит е относително често заболяване, повече при жените.

Протичането на това заболяване е изключително разнообразно. При много пациенти се открива случайно: при профилактичен преглед се установява гуша, с характерна ехографска картина, без да има хормонални отклонения. Типична за тиреоидита на Хашимото, обаче е намалената функция на щитовидната жлеза ( намалени щитовидни хормони) – от леки отклонения до изявен хипотиреоидизъм. Лабораторно се доказва с изследване на стимулиращия щитовидната жлеза хормон на хипофизата – TSH, или ТТХ.

Как се лекува това заболяване? Трябва да се нормализира намалената функция на щитовидната жлеза, т.е. следва да се внесат медикаменти, които заместват намалените щитовидни хормони. Използва се левотироксин – Euthyrox, или L-thyroxin в различни дози, в зависимост от нивото на хормоните, клиничните прояви при отделния пациент и т.н.

Обикновено щитовидната жлеза при тиреоидита на Хашимото е дифузна, често с намалени размери. Оперативното лечение няма място тук. Понякога се образуват възли, които ако нарастват, следва да се оперират. По правило тиреоидитът на Хашимото се лекува медикаментозно продължително време.