Много високите стойности на кръвната захар –особено при новоткритите диабетно болни с ацетон в урината- подтискат секрецията на инсулин от бета-клетките на панкреаса, което допълнително повишава кръвната захар. Това състояние е добре известно на специалистите ендокринолози и се нарича „глюкотоксичност”. След понижение на високите стойности на кръвната захар чрез лечение на кетоацидозата с инсулин , инсулиновата резистентност намалява, поради намаляване на глюкотоксичността. Това обикновено се демонстрира с намаляване на инсулиновите нужди и последващо значително намаляване на инсулиновите дозировки. Нерядко, обаче, обнадеждени от добрия резултат, лекуващите лекари не променят инсулиновото лечение, макар и вече с ниски дози, което остава за постоянно до края на живота. Това в някои случаи е добро решение, но крие и рискове особено при хората в напреднала и старческа възраст, като чести и неосъзнати хипогликемии, застрашаващи с мозъчни и сърдечни инциденти, неудобство да се правят инжекции неколкократно в денонощието, необходимостта от постоянен чест контрол на кръвната захар с личните глюкомери, а и поради по-високата цена на инсулиновото лечение, в сравнение с таблетките. Continue reading “МОЖЕ ЛИ БОЛНИТЕ ОТ ЗАХАРЕН ДИАБЕТ ТИП 2 ДА ПРЕМИНАТ ОТ ИНСУЛИНОВО ЛЕЧЕНИЕ НА ТАБЛЕТКИ ( Отговор на многобройни запитвания от пациенти устно и по електронната поща) Проф.Д-р ДРАГОМИР КОЕВ” »

В стремежа си към по-здравословен начин на живот много хора стават вегетарианци. Напоследък броят им нараства и поради икономически, или религиозни подбуди, особено сред младите жени и подрастващите.

Проучванията показват, че вегетарианците страдат по-рядко от високо кръвно налягане, затлъстяване и че смъртността от сърдечно-съдови заболявания при тях е по-ниска. Някои учени търсят причините не толкова в начина на живот, колкото в обстоятелството, че вегетарианците обикновено не пушат, не пият алкохол и са с нормално тегло.

Няма съмнение, че вегетарианската храна е здравословна. Тя е бедна на мазнини, сол и е богатат на фибри и на витамини А, С и Е, известни като антиоксиданти, т.е. те очистват организма от вредни продукти на обмяната, каквито са т.нар. “свободни радикали” (прекиси). Смята се, че това намалява рисковете от сърдечно-съдови заболявания и рак. Continue reading “Може ли диабетикът да бъде вегетарианец?” »

Експериментални проучвания показват, че канелата и водни екстракти от нея съдържат метил-хидрокси-халконов полимер, който увеличава усвояването на глюкоза от мускулите и мастните клетки, чрез повишаване на инсулиновата чувствителност. Освен това този полимер увеличава превръщането на глюкозата в гликоген в черния дроб. Тези действия понижават кръвната захар. От друга страна, добавянето на хром в храната увеличава броя на инсулиновите рецептори и повишава свързването на инсулина с тях, като това също понижава кръвната захар. Ето защо, проф. Драгомир Коев и проф. Лидия Коева проучиха ефекта на хранителната добавка Dialevel, съдържаща воден екстракт от канела, хром и алфа-липоева киселина при 30 болни с недобре контролиран захарен диабет и наднормено тегло, прибавена към тяхното обичайно лечение с антидиабетни таблетки. Проследени бяха кръвнозахарните нива, серумните липиди и телесното тегло за срок от 4 месеца, като болните приемаха хранителната добавка в доза 2, или 3 таблетки дневно, без да променят своето обичайно антидиабетно лечение.

В края на наблюдението се установи значимо понижение на понижение на кръвната захар – от средно 8,24 ммол/л на 6,69 ммол/л и на гликирания хемоглобин от средно 7,23% на 6,34%. Не се установиха значими промени в серумните липиди. Тези данни потвърждават мнението, че хранителната добавка Dialevel може да се използва успешно, като допълнение към лечението на захарния диабет тип 2 с антидиабетни таблетки.

Резултатите от това проучване са публикувани в научното списание “Ендокринология”, брой 1 от 2010 г., стр.22 – 29.

При това състояние в щитовидната жлеза се произвеждат значително повече хормони, отколкото е необходимо. Симптоми на заболяването са:

- Загуба на тегло при запазен апетит и добро хранене

- Нервност и раздразнителност, повишено изпотяване, безсъние

- Ускорена сърдечна дейност, треперене на ръцете

- Очите могат да изглеждат изпъкнали и бляскави

- Чести изхождания

Тези симптоми могат да бъдат дискретни или значително изявени според тежестта на промяната на хормоните. Заболяването в общия случай изисква продължително (средно около 18 месеца) медикаментозно лечение. Нарушенията в нормалната функция на щитовидната жлеза могат да бъдат ефективно лекувани. Терапията изисква постоянство, периодичен хормонален контрол, добра колаборация между пациента и лекуващия лекар и продължително време.

Това е състояние, при което се произвеждат по-малко от необходимите хормони. Тъй като те участват в почти всички обменни процеси, регулират много от тях – страда целият организъм. Освен това щитовидните хормони оказват влияние върху възможността за забременяване, износването и вътреутробното развитие на плода. Затова е много важно нормалното функциониране на щитовидната жлеза преди и по време на бременност. Признаци на хипотиреоидизъм могат да бъдат:

- Лесна уморяемост, мускулна слаост, болки в мускулите

- Леко и умерено наддаване на тегло

- Зиморничавост, суха кожа, чупливи нокти

- Депресия

- Запек

- Забавяне на пулса

- Нарушение на паметта

- Менструални нарушения, затруднения при забременяване

В началните стадии на заболяването хормоните са малко променени и симптомите са леко изразени – т.нар. субклиничен хипотиреоидизъм, но ако не се провежда лечение, те прогресират до изявен хипотиреоидизъм. Заболяването може да се контролира много добре със съответните медикаменти и да се следи периодично от ендокринолог.

Следва продължение

Възлите са образувания в щитовидната жлеза. В началните етапи на развитието си те не предизвикват видими симптоми. Затова най-често остават недиагностицирани. Много често независимо от наличието на възли, щитовидната жлеза функционира нормално. Затова изследването на хормоните не е достатъчно за диагностиката на възлите. Най-точно и най-рано те могат да се установят с ултразвуково изследване (ехография). Когато възлите нараснат могат да се появят някои от следните симптоми:

- Болка

- Затруднено преглъщане, или дискомфорт при гълтане

- Затруднено дишане

- Дрезгав глас

- Симптоми, свързани с промяна във функцията на жлезата (хиперфункция, когато се касае за “горещ възел”). Наличието на възли в щитовидната жлеза изисква лечение и наблюдение от опитен ендокринолог.

Следва продължение

На латински – струма (struma), е увеличението на размера на щитовидната жлеза. Когато тя нарастне значително, се появяват симптоми на натиск върху съседни органи. Тогава биха могли да се усещат:

- Чувство на натиск, стягане в областта на гърлото

- Затруднено преглъщане, болка при гълтане

- Хронична кашлица

- Затруднено дишане и характерно положение на главата

- Затруднено дишане при стресови ситуации

- Вижда се, или се напипва “подуване” в основата на шията

Когато към увеличената щитовидна жлеза се прибави и нарушение на нейната функция, говорим за хипер-(повишена), или хипотиреоидизъм (понижена функция).

Следва продължение.

Какво е щитовидна жлеза

Тя е малък, подобен на пеперуда орган, разположен в предната част на шията, който произвежда т.нар. тиреоидни хормони. Те съдържат йод и са жизнено важни за обмяната на веществата, растежа и развитието на организма. Йодът се набавя от храната, която консумираме и водата, която пием. Недостигът му води до нарушено образуване на тиреоидните хормони. Като цяло се приема, че в България на този етап няма йоден дефицит, но все повече зачестяват и за съжаление ненавременно се откриват другите чести заболявания на щитовидната жлеза. Този малък по размер (големината му е колкото горната част на палеца) орган, подобен на пеперуда, се оказва от огромно значение за живота на човека

Посланието:

Грижете се за Вашето здраве. Знайте какви признаци да търсите и приемайте сериозно, защото колкото по-рано се диагностицира заболяването, толкова по-рано ще бъде предприето лечение, което да бъде успешно. При всеки човек симптомите биха могли да се проявяват по различен начин. Не винаги се проявяват абсолютно всички. Ако забележите някои от симптомите, описани в тази поредица – потърсете консултация от лекар ендокринолог!

Повод за този разговор е често задаваният ми въпрос: Лечението с левотироксин ( препаратите Euthyrox и L-thyroxin) трябва ли да се преустанови по време на бременност?

Въпросът наистина е много съществен. Известно е, че по време на бременност приложението на медикаменти трябва да става само след лекарска препоръка.

Тироксинът е хормон на щитовидната жлеза. При някои заболявания на щитовидната жлеза той е намален, а регулиращият го от хипофизната жлеза тиреостимулиращ хормон (ТСХ) – повишен. За да се постигне отново нормална функция е необходимо отвън да се въведе тироксин – това е медикаментът левотироксин – в България с търговските наименования Euthyrox и L-thyroxin. Дозите са различни и зависят от ТСХ. Нормата за ТСХ е различна при различните лаборатории, посочени в т.нар. референтни стойности. Най-често горната граница е 5 mU/l. За бременни жени най-добре би било ТСХ да не надвишава 2 mU/l. Това се постига с мониториране на дозата Euthyrox/L-thyroxin. Следователно, по време на бременност Euthyrox/l-thyroxin не се спира ( освен ако ТСХ се понижи под референтните граници). Това е необходимо както за майката, така и за бебето. Разбира се, всичко е индивидуално и е добре пациентките да са под наблюдение от опитен ендокринолог по време на бременността и след раждането

Тиреоидитът на Хашимото, или автоимунният тиреоидит е относително често заболяване, повече при жените.

Протичането на това заболяване е изключително разнообразно. При много пациенти се открива случайно: при профилактичен преглед се установява гуша, с характерна ехографска картина, без да има хормонални отклонения. Типична за тиреоидита на Хашимото, обаче е намалената функция на щитовидната жлеза ( намалени щитовидни хормони) – от леки отклонения до изявен хипотиреоидизъм. Лабораторно се доказва с изследване на стимулиращия щитовидната жлеза хормон на хипофизата – TSH, или ТТХ.

Как се лекува това заболяване? Трябва да се нормализира намалената функция на щитовидната жлеза, т.е. следва да се внесат медикаменти, които заместват намалените щитовидни хормони. Използва се левотироксин – Euthyrox, или L-thyroxin в различни дози, в зависимост от нивото на хормоните, клиничните прояви при отделния пациент и т.н.

Обикновено щитовидната жлеза при тиреоидита на Хашимото е дифузна, често с намалени размери. Оперативното лечение няма място тук. Понякога се образуват възли, които ако нарастват, следва да се оперират. По правило тиреоидитът на Хашимото се лекува медикаментозно продължително време.