Качеството на медицинското обслужване в България при метаболитния синдром не е на ниво БГНЕС
Проблемът с големия брой българи страдащи от метаболитен синдром не се дължи само на пренебрегването му от самите пациенти, но вина за това има и самото лекарско съсловие, заявиха професор Лидия Коева и проф. Драгомир Коев.
Те коментираха, че напоследък все по-често се наблюдава тенденцията на т.нар. клинична инерция по отношение на лекуването на затлъстяването и заболяванията, които води то след себе си.По думите на двамата ендокринолози се получава един порочен кръг, в който личните лекари и специалистите предписват на пациентите с години наред лекарства, които не са ефикасни и по този начин се пренебрегват рисковите фактори. Другата страна на проблема е нездравословният начин на живот, неправилното подбиране на храната от повечето българи, придружени от употребата на алкохол и тютюнопушенето. Рисков фактор е и стресът, допълниха професор Коев и професор Коева. Метаболитният синдром е съвкупност от затлъстяване, захарен диабет, нарушение в мастната обмяна и артериална хипертония. Към тях се включва и увеличението на пикочната киселина, нарушение в кръвосъсирването и много други, които се прикачват през последните години като остеопорозата, хормоналният дисбаланс през критическата възраст при жените и др. Метаболитният синдром се проучва от много години, но през различните периоди са му давани различни наименования. Това са “лошите приятели”, “смъртоносен квартет” и “синдромът Х”. Един от учените, които определят заболяването като метаболитен синдром, е френският професор Жан Ваг. Преди повече от 50 години много особености на това състояние не са били известни. Към днешна дата всяко едно от съпътстващите заболявания заслужава отделно внимание, защото рискът от развитие на инфаркт и инсулт е много голям. Информацията е на кореспондента на БГНЕС във Варна. /БГНЕС
