Захарен диабет и депресия
Депресията е често срещано психично заболяване. При хроничните заболявания тя се среща още по-често , отколкото в общата популация. Това важи в най-голяма степен за захарния диабет.Интересно е да се отбележи, че още средните векове е изказано мнението, че тъгата и дълбоката скръб присъщи на депресията водят до поява на захарен диабет. Съвременните изследвания показват, че при съчетание на диабет и депресия , в около 90% от случаите депресията предшества появата на захарния диабет тип2 с 8 – 10 години.
Лонгитудинални изследвания подтвърждават прогностичното значение на депресията и днес вече се приема, че тя е важен независим рисков фактор за поява и развитие на захарен диабет , сравним със затлъстяването. Механизмите, чрез които депресията предразполага към диабет не са напълно изяснени, но те са свързани както с поведенчески фактори (промяна в апетита,затлъстяване,физическа активност), така и с физиологични отклонения (активиране на хипоталамо-хипофизо-надбъбречната ос, промени в тонуса на вегетативните нерви, увеличение на възпалителните цитокини и др.). Депресията нарушава съблюдаването на режима и на самоконтрола на болните от диабет, което може да влоши гликемоичния контрол. Установява се, че колкото по-тежка е депресията, толкова по-висок е гликирания хемоглобин HbA1c. От друга страна , успешното лечение на депресията улеснява и подобрява постигането на метаболитните цели и от там намалява риска от диабетни усложнения, а наред с това се подобрява качеството на живота. В ежедневната практика както общопрактикуващите лекари, така ендокринолозите рядко обръщат внимание на характерната и насочваща симптоматология на депресията, което води до пропускане на диагнозата и оставя болния без адекватно лечение. Това е свързано с неблагоприятни последици за болния и хронична диабетна декомпенсация. Лечението на депресията при болния от захарен диабет следва да се счита и като част от лечението на диабета. Затова то трябва да се провежда компетентно с помощта на психиатър и да бъде системно и продължително, за да се намалят до минимум честите рецидиви на депресията.
